Проект BG05M2OP001-1.001-0008 | Национален център по мехатроника и чисти технологии
Медиите за нас
академик Константин Хаджииванов, проф. Радостина Стоянова, проф. Нели Косева, проф. Маргарита Попова и гл. ас. Ивалина Трендафилова във в-к Homo Sciens 2022.
академик Константин Хаджииванов, проф. Радостина Стоянова, проф. Нели Косева, проф. Маргарита Попова и гл. ас. Ивалина Трендафилова във в-к Homo
Президентът Румен Радев на посещени в кампус „Студентски град“
Бъдещето принадлежи на тези нации, които избират науката и образованието за национален приоритет. Това каза президентът Румен Радев по време
Център за върхови пистижения по мехатроника и чисти технологии кампус „Студентски град“, открит на 16 май 2022 г.
Център за върхови пистижения по мехатроника и чисти технологиикампус „Студентски град“, открит на 16 май 2022 г. Към филма
СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по химия – комплекс
София (31 март 2022) Първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии на Факултета по химия и фармация на Софийския
В кампуса „Лозенец“ беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии
В кампуса „Лозенец“ беше направена първа копка на научноизследователския комплекс за чисти технологии на Факултета по химия и фармация на
С финансиране по проекта се създават свръхмодерни лаборатории в Техническия университет, София
С финансиране по проекта се създават свръхмодерни лаборатории в Техническия университет, София Към предаването
СЪБИТИЯ
СЕМИНАР
КАМПУС ГЕО МИЛЕВ – СЪВРЕМЕННА ИНФРАСТРУКТУРА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ
29 юни 2022 г., 12:30 часа
София
На 29 юни от 12.30 часа в кампус „Гео Милев“, който е обединение и 12 научни звена на БАН и е един от трите изследователски комплекса на Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии, ще се проведе семинар за докторанти и млади учени. Форумът на тема „Кампус Гео Милев – съвременна инфраструктура и изследователски възможности“ ще се състои в заседателната зала на бл. 11 ул. „Акад. Г. Бончев“.
Лекторите са изтъкнати специалисти с опит в експлоатацията на доставената в лабораториите на кампуса модерна научна апаратура, разработването и прилагането на аналитични техники и иновативни технологии. Те ще запознаят участниците както с възможностите на използваното оборудване, изследователски методи и оригинални технологични подходи, така и с получените резултати, докладвани на международни научни форуми и публикувани в списания с импакт фактор.
В програмата на семинара, освен лекции в зала, е включено и посещение на лаборатории.
ОТКРИВАНЕ НА КАМПУС "СУДЕНТСКИ ГРАД"
София
16 май (понеделник) 2022 г.
Първа копка на кампус "Лозенец"
31 март 2022 г. (четвъртък), 11 часа
София
На 31 март 2022 г. от 11:00 часа ще започне церемонията Първа копка на кампус „Лозенец“. Тя включва представяне на научноизследователския комплекс от чл.-кор. Тони Спасов в заседателната зала на Факултета по химия и фармация (бул. „Джеймс Баучър“ №1) и символично полагане на основите му с „първа копка“ пред сградата за реновиране на ул. „Златовръх“ №28.
Кампус „Лозенец“ е част от Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии. Той представлява обединение от два факултета на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“: Факултет по химия и фармация и Физически факултет, в което дейността на учените е фокусирана върху съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства. Състои се от 13 лаборатории, които ще бъдат снабдени със съвременно оборудване и 7 от тях ще се помещават в сградата, чийто модернизиране предстои. Това ще позволи да се оформи един център по чисти технологии. В него ще се провеждат изследвания за създаване на нови материали с приложение в ключови технологии като преобразуване на енергия, катализа и екология, и който ще бъде база както за подпомагане на бизнеса с иновации, така и за подготовка на млади изследователи в приоритетни за България научни области.
Гости на церемонията Първата копка на кампус „Лозенец“ ще бъдат представители на Министерството на образованието и науката, на ИА „Програма за образование“, на община „Лозенец“, на СУ “Св. Кл. Охридски“, БАН и Техническия университет, София.
ИНФОРМАЦИОНЕН ДЕН
Напредъкът по проекта през 2021 г.
На 17 декември 2021 г. от 14 часа ще се състои Информационен ден на тема Напредъкът в изпълнението на проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. Домакин на форума е Българска академия на науките. Той ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН и ще бъде открит от председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски.
Гости на Информационен ще бъдат представители на Министерството на образованието и науката, на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, на Българска стопанска камара, на Държавна агенция „Научни изследвания и иновации“ и др.
В програмата са включени презентации на учени от трите изследователски комплекса „Гео Милев“, „Лозенец“ и „Студентски град“, съставящи Центърът за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии. Те ще представят постигнатите резултати по изграждането на научноизследователската структура на всеки един кампус и от проведените научни изследвания с потенциал за приложение в имплантологията и роботиката, използването на алтернативни енергийни източници и намаляване на въглеродните емисии, рециклиране и пречистване на отпадъчни продукти и др. Форумът ще бъде закрит с презентация, представяща изпълнението на финансовия план и на основните индикатори, заложени в програмата по реализиране на проекта.
Информационният ден ще бъде заснет и видеото ще може да бъде видяно на ютюб канала на проекта BG05M2OP001-1.001-0008 „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ https://youtu.be/UU6tLNzywq8.
Събитието в зала „Проф. Марин Дринов“ ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. Участници в него могат да бъдат само лица, притежаващи зелен сертификат или отрицателни тестове.
МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ
МЕДИЦИНСКИ И ТЕХНИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ И РАЗВИТИЕТО НА ИМПЛАНТИТЕ
22 – 23 септември 2021 г.
Златни пясъци, Варна
България
От 22 до 23 септември 2021 г. Институтът по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХА) „Акад. А. Балевски“ при БАН организира международен симпозиум на тема „Медицински и технически аспекти на изследователската дейност и развитието на имплантите“. Научният форум, който ще се проведе в хотел „Адмирал“ на курорта Златни пясъци край Варна, ще бъде открит в 10 часа на 22.09.2021 г. от директора на института проф. Людмил Дренчев.
В програмата на симпозиума са включени лекции за проблемите при използване на травматологични и ортопедични импланти и за методите, които се прилагат при тяхната разработка и усъвършенстване. Лекторите са както лекари, така и специалисти по механика, тъй като механичните аспекти в структурата и функциите на костите са предмет на биомеханиката, която е тясно свързана с инженерните науки. Сред тях са учени от AO Изследователския институт (AORI) в Давос, Швейцария, Университета в Лиеж, Белгия, от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Медицинския университет, Варна и от ИМСТЦХА.
На 15 юли от 10 часа в кампус „Студентски град“, който е един от трите научноизследователски комплекса на Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии (Проект BG05M2OP001-1.001-0008), ще се проведе Научен семинар. Форумът ще се състои в бл. 2, зала 2140 на Техническия университет – София.
Структурата на кампус „Студентски град“ е обединение от 4 научни организации – техническите университети в София, Варна и Габрово и Химикотехнологичния университет. 16 от всички лаборатории в кампуса, изградени със средства по проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, са разположени в реконструираното ниско тяло на бл. 8 с адрес „Св. Климент Охридски“ №8.
Програмата на семинар включва запознаване на студенти и докторанти с възможностите, на снабдените с високотехнологично оборудване лаборатории в бл. 8 , за провеждане на изследвания в областите мехатроника, виртуално инженерство и дигитални производства, роботизирани системи и мехатронни технологии, биомехатроника, микро/нано инженеринг за мехатронни технологии, вибрационни и акустични мехатронни технологии, адитивни технологии, функционални покрития и нови материали, системи за управление, енергийна ефективност, устойчиво използване на суровини и ресурси, транспортен инженеринг, електромобилност и др.
Целта на научния форум е в новите лаборатории под ръководството на утвърдени български учени да заработят млади изследователи.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА
НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО МЕХАТРОНИКА И ЧИСТИ ТЕХНОЛОГИИ
през 2020 г.
16 декември 2020 г.
София
Институт по механика при БАН
17 септември (четвъртък) 2020 г., 10:30 часа
На 17 септември 2020 г. ще бъде открит Изследователския център по мехатроника и нанотехнологии в Централна лаборатория по приложна физика, Пловдив към БАН. На церемонията ще присъстват председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, кметът на община Пловдив г-н Здравко Димитров, представители на Министерството на образованието и науката, на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и др.
Създаването на Изследователския център обхваща периода 2007 – 2020 г. и е резултат от изпълнението на няколко проекта с европейско и национално финансиране, като последният от тях е проект BG05M2OP001-1.001-0008 „Национален център по мехатроника и чисти технологии“.
Изследователският център по мехатроника и нанотехнологии се състои от Чиста стая клас 10 000 с два комплекса: Технологичен и Изследователски. Те са снабдени с модерно оборудване, което се използва както за разработване, изследване и структуриране на нови функционални материали (включително и с наноразмери), така и за създаване на съвременни екологично чисти технологии за тяхното получаването, а също и за създаване на иновативни продукти за трансфер в машиностроенето, металообработването, енергетиката, медицината и стоматологията.
Конфигурациите на апаратурите в двата комплекса на Чистата стая позволяват усъвършенстване и надграждане с допълнителни високотехнологични модули и това дава възможност за непрекъснато повишаване и подобряване на функционалността на създадената до момента научноизследователска инфраструктура.